Държавен изпит


Категория на документа: Маркетинг


Облигацията представлява свидетелство, с което се доказва, че нейният притежател е кредитирал дадена организация, емитирала облигацията. Собственикът на облигацията има право на доход под формата на лихвен процент.
Притежателите на облигации за разлика от притежателите на акции нямат участие в капитала на дружеството, а се явяват само заемодатели.
Средствата, набрани чрез емитиране на облигации, се наричат облигационен заем.

ТЕМА 32
Кредити по износа и по вноса

Наред с тарифните и с различните нетарифни ограничения за защита на националните производители от конкуренцията на вносните стоки повечето страни в света организират и провеждат система от мероприятия за насърчаване на собствената си външнотърговска дейност и най-вече на производителите износители. Тази система обхваща информационното осигуряване, предоставянето на данъчни облекчения, финансово-кредитното подпомагане, застраховането на експортните кредити и др. По принцип експортно/импортното кредитиране се извършва по две линии: вътрешно кредитиране и ползване на международни кредити.
В зависимост от кредитополучателя международните кредити биват кредити по износа (кредитополучател е износителят) и кредити по вноса (кредитополучател е вносителят). Според кредитора те се делят на фирмени, банкови, държавни и брокерски. Според формата на кредита биват стокови – търговски и инвестиционни, и валутни (парични). Според срока на кредита се разграничават краткосрочен кредит, средносрочен кредит и дългосрочен кредит.
Сумата на кредита е размерът на капитала, предоставен на кредитополучателя в стокова или в парична форма. Сумата на фирменият кредит се посочва във външнотърговския договор, а сумата на банковия кредит – в подписаното между банката и нейните клиенти споразумение. Обикновено кредитът се предоставя в няколко последователни части (транша).
Срокът на международния кредит зависи от целевото предназначение на кредита, от характера на връзките между кредитора и кредитополучателя, от спецификата на националното законодателство и т.н.
Цената на кредита е сумата на всички разходи, които длъжникът изплаща във връзка с получаването, с ползването и с погасяването на кредита (лихва, комисиони, застраховки, разноски за различни услуги). Тя се изчислява в годишен процент към сумата на кредита. Някои елементи на цената, като размерът на лихвата, се заплащат от длъжника директно на кредитора. Останалите елементи на цената на кредита длъжникът плаща на всички други лица, участващи в кредитната операция - комисиони на банката и на посредниците, премии на застрахователното дружество и др.

1. Фирмени кредити по износа и вноса
Фирменият кредит по износа се проявява под формата на аванс. Предоставя се от вносителя в парична форма, а се погасява със стоки от износителя. Авансът в търговската сделка има по-скоро осигурителна отколкото кредитна функция. Чрез него износителят обвързва вносителя за изпълнение на сделката, тъй като при неизпълнение на сделката по вина на вносителя той би загубил дадения аванс. При авансовото плащане за вносителя съществува кредитен риск, който може да бъде осигурен с един от видовете банкови гаранции – гаранция за връщане на аванс.
В търговската практика по-често срещан е кредитът, който износителят предоставя на вносителя – фирмен кредит по вноса. Предоставя се в стокова форма, а се погасява в парична. Същността на кредита е в отсрочване на плащането на стоката за определен период след доставката. Този кредит се използва често при по-слаби позиции на продавачите на пазара.
Предоставянето на фирмен кредит по вноса може да стане по открита сметка или с менителница.
При кредита по открита сметка след експедиране на стоката износителят изпраща стоковите документи директно на вносителя. Това може да стане и по банков път, но банките не поемат друг ангажимент. След това вносителят има право да освободи стоката и да стане неин собственик, а плащането се извършва след изтичането на определен, предварително договорен срок. Кредитът по откритата сметка крие голям риск за износителя, тъй като той губи собствеността си върху стоката с изпращане на документите, а плащането не е обързано с тяхното предаване. Откритата сметка предполага пълно доверие между партньорите.
При менителничния кредит след доставката на стоката износителят издава менителница (трата) срещу вносителя. С получаването на търговските документи вносителят я акцептира и връща на износителя, който от своя страна може да задържи тратата до падежа й или да я продаде на пазара (да я сконтира), за да получи предварително вземането си. Възможността менителницата да бъде авалирана от солидна банка допринася за нейното използване при фирмения кредит по вноса, тъй като чрез един документ едновременно се оформя кредитното вземане на износителя и се покрива кредитният риск.
Финансирането на кредитите, които всеки от участниците в търговската сделка предоставя на другите, може да бъде осигурено от търговските банки на вътрешния финансов пазар на фирмата кредитор, без да се обързва с конкретната сделка. За тази цел е достатъчно да се получи от търговска банка кредит по някоя от традиционните счетоводни форми – контокорентен или овърдрафтен. И при двете форми банката извършва плащане за сметка на фирмата над размера на собствените й средства при себе си и погасява този кредит автоматично с бъдещи постъпления в полза на фирмата.

2. Банкови кредити по износа и по вноса
Банковият кредит има по-голямо приложение в международната практика, като постепенно изтласква фирмения кредит. Отпуска се от банките в парична форма на различни кредитополучатели (търговски и промишлени фирми, стопански и обществени организации, държавни институции, други банки). За разлика от фирмения кредит не обвързва кредитополучателя с определен клиент и е по-евтин, защото основният елемент на цената на кредита е лихвата.
Банковият кредит за финансиране на износа се нарича експортен кредит. Обект на кредита може да бъде целият процес на производството на стоки за износ до тяхната реализация на чуждия пазар, както и отделни етапи от този процес. Банковите кредити по износа включват три форми: овърдрафт кредит, сконтов кредит и акцептен кредит.
Овърдрафт кредит или известен още като контокорентен кредит се предоставя на фирмата, когато тя притежава сметка в банката кредитор, по която може да прави разходи в определен размер над собствените си средства.
Основна форма на банковия кредит по износа е сконтовият кредит. Банката сконтира менителница на износителя до определена сума, но не поема кредитния риск от неплащане на вносителя при.настьпване на падежа. По силата на регресен иск той се насочва към издателя на тратата, т.е. към износителя.
Банката може да осигури акцептен кредит, т.е. да акцептира менителница, теглена от износителя срещу нея. Това ще позволи на фирмата износител без големи трудности да сконтира тратата при друга банка.
Освен на износителите банките предоставят краткосрочни кредити и на вносителите от своите страни или от други страни за откриване на акредитиви и за извършване на плащания в чужбина. Формите на банковите кредити по вноса са акцептен кредит (банков акцепт) и акцептно-рамбурсен кредит.
При акцептния кредит банката сконтира менителница, теглена от износителя срещу вносителя. При акцептно-рамбурсния кредит след експедицията на стоките износителят изпраща на акредитивната банка заедно със стоково-разпоредителните документи и трата, теглена срещу нея. Банката акцептира тратата, която износителят сконтира на паричния пазар, и получава незабавно вземането си. Менителницата се погасява със средства, преведени (рамбурсирани) на банката от вносителя в договорения срок преди падежа на тратата. При този кредит акцептиращата (рамбурсиращата) банка не предоставя непосредствен паричен заем, а само гарантира, че длъжникът или тя ще изплатят задължението. Акцептно-рамбурсният кредит се използва при търговията с трайни борсови стоки като вълна, памук, кожи. каучук и др.

3. Специални операции за финансиране и застраховане на износа
Специалните операции за финансиране и за застраховане на износа имат за задача да отстранят при експортните кредити опасността от регресен иск спрямо износителя. Към специалните операции спадат факторинг, средносрочна менителница и форфетиране.
Съчетаване между финансиране на експорта и поемане на кредитния риск, произтичащ от вносителя, се осигурява чрез факторинг. Експортният факторинг е договорно оформена сделка, при която износителят продава на специализирана фирма, наречена “фактор” (обикновено дъщерна фирма на голяма банка), всички свои бъдещи вземания от износа за една или за повече страни в рамките на определено време (поне 1 година).
По своята форма факторингът е изкупуване на менителница, издадена от износителя срещу вносителя и акцептирана от последния, от специализирана фактор-компания, но без право на регрес към износителя – издател на менителницата. Чрез използването на факторинг износителят получава окончателно плащането за изнесената стока, а събирането на вземането и кредитният риск от вносителя се поемат изцяло от фактора. Периодът на погасяване на дълга е не повече от 120 дни. Факторинговата комисиона се определя според кредитоспособността на фирмата длъжник и варира между 0,5 % и 4 % от нейния оборот.

Факторингът се използва за краткосрочно кредитиране (до 1 година) с цел осигуряване на оборотни средства. Ефектът от факторинга е в няколко направления:
 износителят веднага получава своите вземания, без да чака длъжника
 когато факторът купува едно парично вземане, той поема и риска, че може да не получи парите си от длъжника
 купувайки паричното вземане, факторът го управлява – автоматично поема всички счетоводни услуги, финансови съвети и други, свързани с плащането
Факторингът е подходящ за фирми с относително малко оборотни средства, които обаче не желаят да вземат банкови кредити. Към експортен факторинг прибягват износителите на нетрайни продукти и на потребителски стоки с дълъг срок на ползване, регулярно доставяни на едни и същи купувачи.
Разширяването на търговията с инвестиционни стоки (машини, съоръжения и др.) увеличава необходимостта от средносрочни кредити. Финансирането на средносрочния кредит е трудно, тъй като освен по-големите суми се увеличава кредитният риск в следствие на по-дългите срокове.
За посрещане на увеличеното търсене на средносрочно финансиране търговските банки създават специализирани финансови компании. По този начин те отделят средносрочното финансиране от краткосрочната си кредитна специализация, а в същото време запазват механизма, по който се извършва самото финансиране – сконтирането на търговски менителници, които вече са със срокове до няколко години. Отделянето на средносрочното финансиране в различни компании решава въпроса с посрещането на нарасналото търсене, но остава проблемът с увеличения кредитен риск. За покриването на този риск финансовите компании изискват като предварително условие за сконтирането на средносрочни менителници тяхната застраховка. Но застраховането при средносрочните експортни кредити не покрива цялата сума на кредита. Износителят поема част от бъдещите загуби при неплатежоспособност на вносителя.
Редовното съчетаване на самостоятелно застраховане и сконтиране по едни и същи кредитни сделки се нарича форфетиране. За разлика от факторинга, където вземанията са краткосрочни, при форфетирането сроковете на вземанията са обикновено от 6 месеца до 5 години. За разлика пък от специализираното частно застраховане на експортните кредити при форфетирането се покриват 100 % от кредитния риск.
Експортното форфетиране (а форфе - без регрес) е покупка на вземане от износа на стоки без право на регрес спрямо износителя – продавач на вземането. В този случай рискът се носи от форфетьора – купувач на вземането. По същество форфетирането е средносрочно финансиране на износа чрез сконтиране на менителница, издадена от износителя, акцептирана от вносителя, но без право на регрес спрямо издателя. Освен менителница може да се форфетира също запис на заповед, издаден от вносителя в полза на износителя. Всяко форфетируемо задължение трябва да бъде гарантирано под формата на авал или на безусловна и неотменяема банкова гаранция.
При форфетирането покупката на трата се осъществява авансово с дисконт на лихвата за целия кредитен период. По този начин износителят превръща своята кредитна операция по търговската сделка в плащане в брой. Форфетирането се прилага при финансирането на износа на стоки с производствено предназначение със срок на кредитиране до няколко години.
За целите на експортното финансиране могат да се използват и лизингови операции. Експортният лизинг е форма на финансиране на износа на инвестиционни стоки чрез сключване на договор за средносрочна и за дългосрочна аренда. Износителят, който иска да получи пари по сделката в наличност, продава своите машини, оборудване и т.н. на специализирана лизингова фирма, като й предоставя и необходимите технически гаранции. Лизинговата фирма от своя страна сключва с арендатора (вносителя) договор за даване под аренда на придобитите от нея машини, съоръжения и пр. Арендаторът (вносителят) изплаща лизинговото възнаграждение на части с ежемесечни вноски.
След изтичането на срока на действие на лизинговия договор арендаторът (вносителят) може да върне по собствено желание арендуваното оборудване, да го подмени с ново оборудване и да продължи арендата (оперативен лизинг) или да го купи по намалена цена (финансов лизинг). Практически фирмата арендатор (вносител) купува оборудването, машините, технологичните линии и пр. на кредит срещу лизингови вноски.
Държавната намеса при насърчаването на износа се проявява чрез предоставяне на държавни гаранции за покриване на рискове от вноса. Класическата схема за застраховане на експортни рискове в развитите страни е застраховане срещу политически и трансферни рискове от държавни органи за застраховане и застраховане срещу търговски рискове от частни застрахователни дружества. Застраховането се извършва с два вида застрахователни полици: индивидуална, която покрива отделна сделка, и генерална (абонаментна), която застрахова износа срещу рискове за определен срок (напр. година) в рамките на общ лимит.
В отделни случаи държавата покрива част от лихвата на експортните кредити. Това позволява на фирмите износителки да предлагат на вносителите кредити при по-изгодни от пазарните условия и така да подобряват своята конкурентоспособност.
Пряко държавно финансиране на експортни кредити се предоставя на местните износители посредством съществуващите структури на финансовия пазар. Такъв вид финансиране се прилага, когато въпреки възможностите на пазара и на другите видове държавно финансиране износителите не се ангажират с извършването на износ на определени стоки и с неговото финансиране.
В България финансирането и застраховането на експортни кредити започва още през 1968 г., когато Българската външнотърговска банка получава правото да финансира експортни фирмени кредити на български стопански организации, обезпечени с банкови гаранции или застраховани чрез сконтиране на чуждестранните вземания.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.