Държавен изпит


Категория на документа: Маркетинг


В своето движение менителницата минава през следните етапи: издаване, акцептиране, авалиране (поръчителство), джиросване, сконтиране, плащане, протестиране.
За да бъде прието нареждането на издателя за плащане на определена сума от длъжника, последният трябва да акцептира теглената срещу него менителница. Трасатът става реален платец, след като даде своето съгласие. С акцептирането издателят от пряк се превръща в регресен длъжник, а пряк длъжник става акцептантът. Съгласието за плащане се дава с подпис върху лявата лицева страна на менителницата. С особено доверие се ползват менителниците, акцептанти по които са търговски банки или други финансово-кредитни институции.
Авалът е писмено едностранно волеизявление, по силата на което едно лице, наречено поръчител (авалист), се задължава да отговаря солидарно за изпълнение на менителничния дълг от лицето, в полза на което той гарантира. Авалът може да бъде даден в полза на всеки един от участниците, затова се изисква да се посочи точно в чия полза е даден. Ако това не е направено, се счита, че авалът е в полза на издателя.
Джиросването е прехвърляне на менителницата. Ремитентът може да прехвърли своите права на друго лице, като длъжникът трябва да плати на всеки преносител, който е законен притежател на тратата. Джирото (индосаментът) е едностранно волеизявление в писмена форма, по силата на което ремитентът прехвърля правото си на получаване на сумата по менителницата на друго посочено от него лице. Лицето, което прехвърля правата си по менителницата, се нарича джирант, а лицето, върху което се прехвърлят правата, джиратар. Джирото е винаги писмено и се отбелязва на гърба на менителницата. Джирото бива няколко вида:
 пълно поименно джиро – при него на гърба на менителницата се отбелязва името на лицето, в чиято полза тя се прехвърля. При пълното поименно джиро трябва да се спазват непрекъснатостта и последователността на джирата, като всеки следващ джирант е едновременно джиратар в предишното джиро.
 бланково джиро – при него джирантът само се подписва на гърба на менителницата, без да посочва имена, на които тя се прехвърля. Бланково джиросаната менителница може да се прехвърля от ръка на ръка чрез просто предаване.
 ограничително или ректа джиро – това е поименно джиро, с което се забранява по-нататъшното прехвърляне на менителницата
 джиро за инкасиране – собствеността на менителницата не се прехвърля от едно на друго лице, а само се упълномощава някоя банка да инкасира, т.е. да събере сумата за сметка на притежателя на тратата
 заложно джиро – то дава възможност менителницата да се залага и да изпълнява функцията на гаранция за получаване на кредит или за изпълнение на някакво друго задължение
Сконтирането е кредитна операция, при която банката дава сумата по менителницата на своите клиенти, без да е необходимо те да изчакват настъпването на падежа. Банките изплащат на своите клиенти не пълната номинална стойност на менителницата, а правят известен отбив, наречен дисконт (сконто). Дисконтът включва лихвата за времето от сконтирането до погасяването на сумата, както и някои други елементи, като комисиона, разноски на банката и др.
Тъй като сконтиращите банки също се нуждаят от средства за поддържане на своите операции, те повторно сконтират менителницата. Тази операция се нарича реесконтиране. По правило реесконтирането се извършва срещу по-ниска лихва в сравнение с лихвата при сконтирането и търговските банки печелят от тази разлика.
Ломбардирането е залагане на менителници от техните собственици при банки или други институти с цел получаване на кредит срещу ценни книжа, който се нарича ломбарден кредит.
За да се извърши плащане, менителницата трябва да бъде предявена на длъжника в неговото местожителство или в мястото, посочено изрично в документа, т.нар. домицил. Държателят на менителницата трябва сам да потърси платеца. След като акцептантът извърши плащането, всички участващи в менителницата лица се освобождават от по-нататъшна отговорност, върху нея се записва, че е “платена” или “квитирана”, и тя излиза от обръщение.
Протестът е акт, извършен от нотариуса в местожителството на платеца, с който се констатира неплащане на сумата по менителницата. Когато издателят е поставил в текста на менителницата клаузата “без протест”, протестирането става излишно. . Срокът за извършването на протеста зависи от начина на плащане (чл.497 и 498 ТЗ). Пропускането за срока на протеста води до загуба на правото на регрес.
Към платежните средства спадат банкнотите и чековете.
Банкнотите за разлика от менителницата и записа на заповед се ползват с всеобща обръщаемост. Зад емисията на банкнотите стоят търговски менителници, издадени във връзка със сключени търговско-кредитни сделки. Обезпечението на банкнотите се осигурява от наличните менителници. Тогава, когато броят на търговските сделки се увеличи, нараства и броят на издаваните менителници. В днешно време менителничното покритие е единственото покритие за разлика от миналото, когато банкнотите са били осигурявани и със златно покритие.
Чекът е писмен документ, с който едно лице нарежда на друго лице (най-често банка, при която има текуща сметка или открит кредит) да заплати на трето лице, на негова заповед или на преносителя на чека определена сума. Чекът функционира въз основа на депозитните или влогови банкови операции. Вложителят нарежда на банката, в която е вложил средствата си, да изплати суми по влога му.
Чекът е основният разпоредителен документ по текущите сметки и изразява отношенията между три лица: чекоиздател, чекодържател (получател на чека) и платец (банката, срещу която чекът е издаден). Банката плаща само ако има покритие на чека. Ако банката има сключени договорености с клиентите си, може да изплати суми над тези по сметката на клиента, като по този начин му предоставя кредит.

Чекът е формална сделка. За неговото извършване ТЗ изисква писмена форма. За да бъде действителен, чекът трябва да съдържа следните елементи:
 наименованието чек – включва се или в самия текст, или като заглавие на документа
 безусловно нареждане да се плати определена сума
 името на издателя
 името на банката платец
 ден и място на издаване
 място на плащане
 подпис на издателя
 името на чекодържателя, ако чекът е поименен (чл. 539 от ТЗ).
В търговския оборот се срещат различни видове чекове в зависимост от целите и нуждите, за които те се издават.
Поименният чек се издава в полза на точно определено лице, името на което се посочва в документа. За да може да се прехвърля, в поименният чек трябва да е включена клауза “на заповед”. Такъв чек се нарича ордерен. Ако е включен текст “не на заповед”, той не може да се прехвърля чрез джиро и това силно затруднява платежния оборот.
При чека на преносител не се посочва име на притежателя, което улеснява неговото обращение, но също така повишава риска от кражба.
Документарният чек се изплаща при представяне на стоко-разпоредителните документи, свързани с доставката на стоки. Стоката се предава на купувача (вносителя) след изплащане на чека.
Пресечения (бариран) чек е чек, на лицевата страна на който издателят е поставил две успоредни линии през текста, което означава, че той може да бъде теглен само срещу банка и да бъде изплатен само на банка, името на която е посочено между двете успоредни линии. С това ограничение се цели избягване на злоупотребите с чековете.
В чека за минаване по сметка (разчетен чек) се поставя клаузата “само за минаване по сметка”, с която издателят на чека забранява изплащането на суми в брой.
Банковият чек е чек, теглен от една банка срещу друга банка, и се използва само при превеждане на суми за чужбина.
Пътническият чек се издава от една банка с нареждане да се плати определена сума на лицето, чийто подпис е поставен върху чека. Той се издава само на едно лице, което го подписва два пъти – при получаването му и при изплащането му.
Системата “Еврочек” представлява чекова гаранционна картаи чекова книжка от 25 чека, които се осребряват във всяка европейска страна, член на системата. Банката, чиито чекове се приемат за изплащане, възстановява сумите, които чуждестранните банки изплащат на приносителите на еврочекове. Гаранционните карти са поименни и непрехвърляеми. Те съдържат строго определени реквизити – наименование на издателя – банковия институт, номер на сметката, номер на гаранционната карта, срок на валидност на картата и подпис на вложителя.

Между чека и менителницата има някои съществени разлики, които се изразяват в следното:
 по своята същност чекът е нареждане за плащане за разлика от менителницата и записа на заповед, които са кредитни средства
 сроковете за плащане при менителницата са по-дълги от сроковете при плащане на чека
 менителницата подлежи на акцептиране, докато при чека такова условие няма
 в менителницата винаги се посочва ремитентът, докато плащането на чека може да стане и на преносител, без да се посочва задължително конретно лице, на което да бъде платен чека
 доверието към чека зависи от платежоспособността на издателя, докато доверието към менителницата – от платежоспособността на платеца или акцептанта
 кръгът на платците при чека е сравнително ограничен, докато при менителницата той е много по-широк поради по-голямата продължителност на нейното циркулиране
Наред със записа на заповед, менителницата и чека в международните плащания се изпозват и други средства. Към тях се отнасят ценните книжа – акции и облигации, и купоните от тях.
Акциите представляват свидетелство за дялово участие на техния притежател в имуществото на компанията, която ги е емитирала, и му дават право да получава част от печалбата на фирмата под формата на дивидент.
Видове акции
• Акции на приносител (анонимни)- не носят името на титуляра. Върху тях се изписва само името на дружеството и номиналната стойност. Прехвърля се чрез традицио (просто предаване).
• Поименни акции — върху тях е изписано името на АД, номиналната стойност и името на титуляра. Прехвърля се с джиро.
• Безналични акции — нямат материален носител.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.