Държавен изпит


Категория на документа: Маркетинг


 сумата, която трябва да се плати- задължението може да бъде само в пари и без условия. Условие „ще се плати, ако (нещо)“ води до нищожност. Основание - заради какво са парите - е допустимо да има. Сумата в записа на заповед може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
 името на лицето, на което трябва да се плати, или ремитента
 името и подписът на издателя (платеца)
 падежът на плащане – дата или срок след издаване, ако не е посочен, записът на заповед се счита платим на предявяване;
 мястото и датата на издаване на документа - записват се в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издаден в мястото, посочено до името на издателя;
 подпис на издателя - без подпис записът няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя;
 подпис на издателя - без подпис записът няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя;
Характерно за записа на заповед е, че е налице едно едностранно задължение за плащане, поето от самия длъжник. Това е най-простият начин за оформяне на кредитните отношения между контрагенти в международната търговия.
Менителницата е едностранно безусловно нареждане в писмена форма, чрез което издателят на менителницата поръчва на друго лице да заплати на трето лице или на негова заповед определена сума при настъпване на падежа. Разпоредбите за менителницата се съдържат в чл. 455-534 от Търговския закон

В менителницата участват три лица:
 издател (трасант) – едновременно е кредитор и длъжник
 платец (трасат, акцептант) – това е лицето, което е само длъжник и трябва да заплати сумата по менителницата
 ремитент (поемател) – това е лицето, в чиято полза се тегли менителницата и което получава менителничната сума.
Страни по менителницата са издателят, бенефициерът, платецът, а ако има такива - и джирантите (индосанти) и поръчителите (авалисти).
За да бъде този документ менителница, трябва да бъде издаден в писмена форма и да съдържа определени реквизити. . Задължителните реквизити на менителницата съгласно чл.455 ТЗ са:
 наименованието менителница – записва се на езика, на който е издадена менителницата и изразът „менителница“ задължително трябва да е включен в текста на документа, независимо дали фигурира в заглавието му;
 сума на менителница – менителницата обикновено се издава във валутата на страната, в която става плащането. Ако е написана друга валута и плащания с нея не са разрешени в страната, то менителницата е недействителна. Тя е недействителна и ако сумата е свързана с някакви условия. Сумата трябва да е посочена словом и цифром. Не може да се търси плащане по акции, облигации или други начини на плащане, различни от паричния. Сумата в менителницата може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
 наименование на платеца (трасата) – това е дееспособно физическо или юридическо лице; името му се поставя в лявата лицева страна на документ;
 наименование на ремитента (поемателя) – това е основният кредитор по менителницата, който всъщност е и нейн първи собственик
 срок на плащане (падеж) – според начина на определяне на падежа менителниците биват четири вида:
 менителници, чийто падеж е посочен с конкретна календарна дата
 менителници с определен срок на плащане от деня на издаването им (“Платете три месеца от днешна дата”)
 менителници на виждане (на предявяване) – те са без падеж и подлежат на плащане при представянето им на длъжника; максималният срок, през който такава менителница трябва да се предяви, е една година след издаването й
 менителници на виждане с допълнителен срок – при тях плащането се извършва в определен срок след предявяването им (“Платете 30 дни след предявяването на настоящата менителница”)

 място и дата на издаване на менителницата
 датата е задължителен елемент, защото е свързана с падежа. Непосочването на дата на издаване води до нищожност на менителницата. При изготвяне на менителницата датата и мястото на издаване се записват в горната лява страна на документа;
 мястото на издаване не е задължителен реквизит, но е необходимо да бъде посочено, тъй като формата на менителницата зависи от местното законодателство; ако мястото на издаване не е посочено, за такова се приема адресът на издателя

 място на плащане – менителниците могат да имат само едно място на плащане; ако са написани няколко места, менителницата е недействителна
Когато в менителницата мястото на плащане не е посочено, се приема, че това е местожителството на платеца. Често в менителницата за място на плащане се определя селище, различно от местожителството на платеца. Такава менителница се нарича домицилирана, а платецът – домицилант.

 подпис на издателя – поставя се на дясната лицева страна на менителницата собственоръчно от издателя. Без подпис менителницата няма правна сила.

В зависимост от своето предназначение менителниците биват следните видове:
 търговски – издават се от фирмите износителки срещу фирмите вносителки въз основа на сключените между тях сделки; тяхното преназаначение е да оформят и гарантират погасяването на кредита, отпуснат от износителите на техните чуждестранни купувачи
 банкови – наричат се още банкови акцепти, защото се издават от фирмите износителки срещу банки, приели да дават своя акцепт за изплащане на сумите по тях; при тях задължението за плащане се поема не от купувача на стоки, а от банката акцептант
 финасови – намират приложение в междубанковия оборот и се издават от една банка срещу друга банка
 съкровищни – издават се от държавата (от министерствата на финансите или от националните банки) и служат за теглене на суми за покриване на бюджетни дефицити и др.
 документарни – това са менителници, придружени от обичайните стоково-разпоредителни документи, които износителят изпраща на вносителя или на негова банка след експедиция на стоката; за да получи документите и стоките, купувачът трябва първо да акцептира приложените менителници
 бланкови – в тях липсват някои от законоустановените реквизити (най-често това са падежът и сумата); до попълването им те не пораждат никакви права и задължения. Те могат да се попълят механично или на ръка, но не могат да бъдат издавани на приносител, т.е. ако се използва бланка на менителница, местата за попълване на изискуемите реквизити трябва да бъдат попълнени при изготвянето на менителницата, но не и по-рано.
 бронзова (фиктивна) - издадена срещу несъществуващо задължение;
 чиста - не се придружава от документи;
 домицилирана - местоплащането е различно от местожителството на платеца;
 квитирана - с бележка от приносителя, че е платена;
 поименна - съдържа в себе си клаузата "не на заповед" или "на заповед". Носителят на ѝ може да определи поименно следващият приобретател.
 на собствена заповед - бенефициент е издател на заповедта, с нея издателят нарежда да се плати на него, а не на трето лице;
• прескрибирана - просрочена менителница, покрита с давност. Тя може да служи като писмено доказателство за установяване задължението на издателя и акцептанта към приносителя, в случай, че са се обогатили за негова вреда.
• обратна, дефектна, панаирна, постдатирана, гаранционна и др.
Характерно за плащането по менителницата е, че то е откъснато от всякакви други задължения и е безусловно. Веднъж акцептирал менителницата, която е редовна, платецът не може да откаже плащане на сумата по нея, като се позовава на неизпълнени условия по търговската сделка.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.