Държавен изпит


Категория на документа: Маркетинг


1) Конкретна подготовка- на този подетап партньорите извършват международен маркетинг. В резултат контрагентите избират конкретна чужда страна – партньор и конкретна чужда фирма – партньор
2) Установяване на търговски контакти между партньорите- те могат да се установяват по инициатива на износителя, вносителя или едновременно. Различни са техните форми.
Форми за установяване на търговски контакт по инициатива на износителя:
- Износителят изпраща рекламни материали, организира рекламни компании в чужбина.
- Износителят участва в международни панаири и изложби, които са специализирани- там има свой щанд, влиза в пряк контакт със своите клиенти, сключва сделки.
- Търговско предложение (оферта)- износителят се нарича „оферент”. Офертата може да се прави устно, по телефона, писмено. Ако е направена устно, трябва да бъде потвърдена писмено. Офертата има две форми – свободна и по образец (типова оферта). Втората е свързана с борсовата търговия. Тя се използва и от фирми, които активно се занимават с външно – търговска дейност и предварително разработват типови оферти, свързани с продуктите. Тези образци се превеждат на съответните езици, а се попълват само празните места.
Независимо от формата на офертата тя трябва да съдържа определена информация за фирмата – наименование, година на основаване и правен статут, адрес, телефон, филиали на дъщерни фирми, обслужващи банки, основен капитал и др. Към офертата може да се прибавят чертежи, схеми, ценоразписи. Може също износителят да реши да изпрати търговска мостра и да уведоми партньора, че му изпраща документ- авизо, чрез който може да освободи мострата без мито.

Всяка оферта съдържа условията на бъдещата външно – търговска сделка. Тези клаузи се делят на две групи- първостепенни и второстепенни. Към първостепенните спадат – предмет на сделката, количество, срок на доставка, качество, франкировка и офертна цена. Към второстепенните спадат – опаковка, арбитраж и др.
Офертите биват твърда (ангажираща, с ангажимент) и свободна. Разликата между тях е:
 в степента на ангажираност на оферента
 в начина на написване и изпращане на офертата
 целите, които се преследват в офертата
Твърдата оферта има срок на валидност (опция) и ангажимента се изразява в това, че в рамките на опцията той няма право да изменя условията. Ако в рамките на опцията партньорът приеме (акцептира) твърдата оферта без никаква промяна, налице е сключена сделка.
Ако вносителят акцептира твърдата оферта без изменения, но извън опцията, това не ангажира оферента.
Ако вносителят спази опцията, но промени някои от клаузите минимално, той прави контраоферта и тя не ангажира оферента.
Свободната оферта се различава по това, че няма опция. Тя може да се изпраща до неограничен брой партньори. Дори да я приемат без изменение тя не обвързва оферента. Ролята на свободната оферта играе проформа – фактура ( тя не е стоково – разпоредителен документ, докато фактурата е).
Форми за установяване на търговски контакт по инициатива на вносителя:
- запитване- очаква оферти. Отразяват се специфични изисквания относно качеството, количеството, франкировката, начин на плащане, може да се подскаже цената, за която да се преговаря. Прилича на свободна оферта.
Според своя обхват запитването бива общо и специфично. С общо запитване се изискват каталози, ценови листи, образци и мостри на стоки. Специфичното запитване е свързано с осигуряването на по- детайлна информация за определени стоки и със заявяването на специфични изисквания към техническата характеристика на стоката, доставката, опаковката и т.н.
- поръчка- доближава се до твърдата оферта. Прави се между партньори, които имат дългосрочни връзки. В нея се уточнява някоя от клаузите.
- вносителят организира международен търг и чака да получи тръжни оферти
ИНДЕНТ- поръчката на купувача/ вносителя до неговата посредническа фирма комисионер. В открит индент купувачът отразява най- общо своите изисквания към стоката, а комисионерът избира фирмата доставчик. В закрит индент купувачът фиксира точно условията по сделката и посочва желаната от него фирма контрагент.
3) Водене на търговски преговори:
- Чрез писмена кореспонденция – създава условия за по- спокйно запознаване и обмисляне на предложенията, за организиране на консултации със специалисти по най- важните и сложни въпроси
- По телефона – играят допълваща, а не основна роля. Служат за доуточняване на вече дискутирани въпроси по сделката.
- При лични срещи – смята се за най- ефикасната, но същевременно най- сложната и рискована форма на договаряне. Използват се специализирани екипи при водене на преговори.
II. Етап на сключване на външнотърговска сделка:
- Чрез сключване на договор
- Чрез твърда оферта – износителят я изпраща, вносителят я акцептира без изменение в рамките на опцията. Доказателство за сключената сделка е твърдата оферта и писменият акцепт.
- Чрез свободна оферта – износителят я изпраща, вносителят я акцептира без изменение, износителят препотвърждава офертата. Доказателство за сключената оферта е комплект от 3 документа- свободна оферта, акцепт на вносител и износител.
- Износителят изпраща твърда или свободна оферта, вносителят променя нещо в офертата, т.е. той прави контраоферта. Износителят акцептира контраофертата. Доказателство са 3 документа- твърда/свободна оферта, контраоферта, акцепт на контраофертата.
- Вносителят изпраща поръчка и износителят прави акцепт без изменение на поръчката. Документи – поръчка и писмен акцепт на поръчката.
Изборът зависи от характера на връзките между партньорите, традициите, предмета на сделката, конюнктурата и позициите на фирмите на международния пазар.
III. Етап на изпълнение на външнотърговска сделка – извършва се физическо придвижване на продукта, прехвърляне на собствеността, извършване на плащане.
За изпълнение на една външнотърговска сделка се оформят и изпращат редица стоково- разпоредителни документи:
a) Стокови – сертификат за тегло и качество, спецификация, опаковъчен лист, експортна (валутна) фактура (основен стоково – разпоредителен документ), санитарен сертификат, ветеринарен сертификат, фитосанитарен сертификат, консулска фактура, приемателно- предавателен протокол.
b) Транспортни – фрахтов ордер, букинг нота и нареждане за коносамент( морски транспорт), товарителница.
c) Митнически документи – митническа декларация, сертификат за произход, карнет ТИР, карнет АТА
Сделката се счита за приключила след изтичне на гаранционния срок.

ТЕМА 30
Средства за международни плащания

Основно приложение при извършване на плащания между лица, банки и организации от различни страни имат кредитните и платежните средства, наречени още търговски ефекти. Към тях се отнасят полицата и чекът.
В зависимост от това кой издава документа, какви задължения поемат лицата, как се погасяват те и др. полицата се прилага в две форми – запис на заповед и менителница.
Записът на заповед е , писмено нареждане за безусловно плащане. To e едностранно безусловно поето задължение в писмена форма, по силата на което издателят се ангажира да заплати на друго лице или на негова заповед определена сума при настъпване на падежа. Този документ се нарича заповед, тъй като позволява да бъде прехвърлен от лицето, в чиято полза първоначално е издаден, на друго, трето лице. Разпоредбите за запис на заповед се съдържат в чл. 535-538 от Търговския закон, а при липса на такива, се прилагат тези за менителницата, доколкото са съвместими с естеството им. Записът на заповед е ценна книга, менителничен ефект. Това са формални, едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки с несъдебно изпълнително основание. Записът на заповед се отличава с безспорност - наличието на заповедта е достатъчно доказателство, че менителничното задължение съществува и е с обращаемост. Записът на заповед може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро, а в някои случаи (при т.нар. ректа-джиро) може да има забрана за джиросване.
В записа на заповед участват две лица: издател (платец), който е длъжник по сделката, и ремитент (получател), който е кредитор по сделката. Страни по записът са издателят-платец, поемателят и джирантите, ако има такива.
За действителността на записа на заповед се изискват точно определени елементи (реквизити. Липсата на някой от реквизитите води до нищожност на волеизявлението.
Задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл.535 ТЗ са:):
 наименование - самият документ трябва да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“ ;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.