Организационни структури на управление в условията на глобализиращата се пазарна икономика


Категория на документа: Маркетинг


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ "Ч. ХРАБЪР"
Специалност:Управление и международен маркетинг
Учебна дисциплина: Проектна организация и управление

КУРСОВА РАБОТА

на тема

Организационни структури на управление в условията на глобализиращата се пазарна икономика

дата:27.06.2013г. изготвил:ггггггггг

гр. София фак.№22222222

проверили: доц. д-р В.Николаева

София 2013г.

С понятието "организационна структура на управление" се означават взаимоотношенията и взаимовръзките между подсистемите и елементите на управляващата система в дадена система на управление. В своето реално съществуване структурата на управление се намира в неразривно единство с функциите на управление.

Относителната устойчивост на структурата е необходима предпоставка за нормалното функциониране на всяка система, тъй като след всяко структурно преустройство неизбежно следва един "оздравителен" переод, през който се установяват и стабилизират новите отношеня и взаимовръзки между различните управленски органи и тогава системата функционира с намалена ефективност.

Това обаче не означава, че във всички случаи стремежът трябва да бъде запазване на съществуващата структура. Напротив, непрекъснатите промени във външната и вътрешната среда на организациите налагат и съответните промени в техните структури.

Изучаването на организационните структури на управление е свързано и с изследването на техните основни компоненти, а те са съставът на системата, управленските отношения, управленските връзки.

Съставът на управляващата система са управленските органи, които в своята съвкупност образуват т.нар. апарат на управлението. Управленските органи могат да бъдат еднолични и колективни. Еднолични са всички ръководители на производствено-стопански и управленски звена, както и израстващата над тях управленска пирамида. Колективните управленски органи като компоненти на ОСУ са структурни звена на управляващата система, т.е. обединени по някакъв признак нейни елементи, и обикновено се наричат управленски звена.

Както вече посочихме, съвкупността от структурни звена, заети с реализирането на производствено-стопанските функции в дадена система, образуват нейната производствено-стопанска структура и са съставни части на управляваната система, но техните ръководители се включват към управляващата система като еднолични управленски органи.
В теорията и практиката на мениджмънта специално внимание се отделя на методите на управление, свързани с начините на въздействие върху хората и човешките колективи, в организацийте. На практика мениджърите разполагат с три главни групи методи за въздействие:
а/ административни;
б/ икономически;
в/ социално-психологически;
Административните методи се основават върху административната, йерархична власт на мениджъра. Техният механизъм на действие е пряката принуда върху волята на човека. Към административните методи се отнасят :
1/ регламентиране; 2/разпоредителство; 3/ инструктиране; 4/ контрол. Регламентирането се приема най-добре от хората. Инструктирането компенсира недостатъчната квалификация на подчинените.
Механизмът на действие на икономическите методи е материалният интерес. Поради това те от една страна имат много силно въздействие, а от друга страна се забелязва подчертан елемент на автоматизъм.
Социално-психологическите методи разчитат на въздействие върху хората посредством тяхната ценностна система.
Всеки реален обект, който участва в някаква съвкупност, се отличава с безкраен брой параметри, за да се превърне една съвкупност в система, е необходимо тя да бъде в някакво отношение хомогенна. Само по отношение на този параметър съвкупността става система, във влизащите в нея обекти - взаимнообуславящи се елементи. Структурата има само дадената система. Структурата е характеристика на системата - количествена и качествена определеност във времето и пространството на съвкупността.
Организацията е винаги йерархична. Характеристиките на която и да е система може да бъде разкрита чрез организационната структура.
Признаци за диференциране на организацията:
- численост
- функционален
- дивизионен

Типология:
-линейна - липса на каквито и да е щабни подразделения, положителна страна - нейната простота; недостатък - не позволява привличането на специалисти по различни проблеми от различни функционални области
-чисто функционална - изисква органи за управление по всяка функционална област; въпросите се решават по-компетентно; слабото място е координацията
-линейно-щабна - щабните звена нямат права за вземане на решения и ръководство по отношение на по-долустоящите, те са създадени да подпомагат линейния ръководител за компетентно вземане на решения
-линейно-функционална - в основата на изграждането лежат два основни принципа - линейния и функционалния; осигурява ново разпределение на труда; нужна е по-добра координация; най-подходящи са за организации, които функционират в стабилен режим (серийно производство)

-програмно-целеви - изгражда се такава организация, при която цялата съвкупност от функции, дейности и усилия на персонала е подчинена на една крайна цел.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационни структури на управление в условията на глобализиращата се пазарна икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.