Използване на документарен акредитив като форма на плащане при външнотърговските сделки


Категория на документа: Маркетинг


ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново
Стопански факултет

КУРСОВА РАБОТА
по
Финансиране на международната търговия

тема: Използване на документарен акредитив като форма на плащане при външнотърговските сделки.

Изпълнител: Проверил:

ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2014г.

Съдържание:

1. Увод
2. Същност и характеристики
3. Технология на акредитивната операция
4. Издаване на документарен акредитив
5. Видове документрани акредитиви
6. Предимства на документарния акредитив:
7. Заключение
8. Използвана литература

1. Увод

Настоящата курсова работа е посветена на темата за международни форми на плащане.Формата на плащане е един от най-важните елементи в един външно търговски договор. Чрез нея се погасяват задължения. Тя определя техническия ред за провеждане на техническите операции по договора. Формите на плащане във външната търговия са: акредитив, инкасо, открита сметка и превод. Като основна форма и най-широко използвана можем да определим документарния акредитив. Факторите, които имат най-голямо влияние във международните форми на плащане са доверие, позиции на партнъорите и конюнктура на пазара.

Акредитивът като форма на плащане се прилага за първи път през втората половина на XIX век в Англия. Документарният акредитив е най-широко разпространената форма на международно плащане. Като такава, той се е наложил с предимството си пред другите форми на плащане, че защитава в най-голяма степен интересите на двете страни във външнотърговската сделка. В съвременните условия той играе изключително важна роля за осъществяване на международната търговия.

2. Същност и характеристики.

По своята същност документарният акредитив представлява писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на износителя определена сума срещу представяне на договорените стокови документи в рамките на установения срок. Плащането може да стане незабавно или в по-късен момент, като във втория случай банката се задължава да акцептира теглената срещу нея менителница, която впоследствие изплаща.

Най-често акредитивната операция се осъществява минимум от четири участващи страни:
- наредител по акредитива (акредитиводател) - това е вносителят, който има задължение за плащане по външнотърговския договор. Той дава изрично нареждане до съответна банка за откриване на акредитива, съдържащ всички условия, договорени с износителя.
- Една банка може да открие акридитив и по своя собствена инициатива, когато има нужда да изплати получени стоки или услуги. В такъв случай тя е наредител и издател на акредитива.
- установява автентичността на акредитива пред това лице - дали действително е издаден от посочената банка и е подписан от оторизираните служители, налице ли са всички условия, които правят ангажимента на издателя перфектен. Ако акредитивът е получен директно от лицето, в полза на което е издаден, то трябва задължително да го представи на своята обслужваща банка за проверка, тъй като не разполага с контролни документи (шифри, кодове, спесимени и др. на банката издател), за да направи това самостоятелно.
- идентифицира нарежданията на издателя пред акредитивната банка, с която е в кореспондентски отношения. По този начин банката, открила акредитива, е гарантирана, че изпълнява автентичните указания на лицето, в полза на което е издаден акредитива.
- потвърждава издадения от акредитивната банка акредитив, което означава, че прибавя своя ангажимент към задължението, поето от банката издател. Това става със съгласие на авизиращата банка и при положение че в условията на акредитива е предвидено неговото потвърждение.
бенефициент - това е износителят, в полза на който банката издател се задължава да извърши плащане или поема друго задължение като акцепт на менителница, негоциране на търговски документи.
Освен двете банки - откриващата и авизираща - в акредитива могат да участват и други банки, изпълняващи специфични функии. Най-често тези функции се поемат от една от двете банки, но могат да се възложат и на други банкови институции, различни от тях. Това са:
* потвърждаваща банка - която поема пред бенефицента същия ангажимент, какъвто има акредитивната банка. С акта на потварждаването тя се ангажира да извърши плащането, или да акцептира менителницата срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички условия.
* банка платец - това е банката, която е упълномощена от акредитивната банка да осъществи плащането при спазване условията на акредитива.
* .негоцираща банка - която е упълномощена от банката издател да негоцира (изкупи) издадените от бенефициента менителници заедно със стоковите документи, предвидени в акредитива.
* рамбурсираща банка - тя предоставя необходимите средства на банката платец, за да плати на бенефициента, или и възстановява вече изплатената сума. Единствено в този случай привлечената трета банка - рамбурсиращата, се различава от акредитивната и авизиращата. Тя се включва в акредитивната операция, когато:
- авизиращата банка (респективно друга банка, номинирана за банка-платец) и акредитивната банка нямат открити кореспондентски сметки помежду си;
- в случай на установени кореспондентски отношения валутата на акредитива не съвпада с валутата, в която се водят взаимните им сметки.
До услугите на рамбурсиращата банка е възможно да се прибегне и по други причини - например благоприятни лихвени условия, бързо извършване на платежната операция и др. Затова за рамбурсиращи банки се избират такива, които са разположени в световните финансови центрове и предоставят по-конкурентни услуги.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Използване на документарен акредитив като форма на плащане при външнотърговските сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.