Измерване на макроикономическата активност


Категория на документа: Маркетинг



1. Високо равнище на производство и устойчив икономически растеж - състои се в създаване на по-добри възможности за разрешаване на основния икономически проблем; несъответствие между ограничеността на производствените ресурси и безграничността на обществените потребности.

Икономическия растеж се изразява във величината и темповете на произвеждания обществен продукт. Различаваме: потенциален и фактически обществен продукт. Първият отразява икономическите резултати при пълно и ефективно използване на наличните производствени ресурси, а втория измерва в парична форма всички произведени стоки и услуги за определен период от време.

2. Високо равнище на заетост и ниско равнище на безработица. Разглежда се от позициите на позитивната и нормативната икономическа теория. При първата се има предвид връзката между работните места, икономическата активност и величината на обществения продукт. При втората са проблемите свързани със социалния статус на хората, техните ценности и психологични нагласи.

3. Стабилност на цените в условията на свободно функциониращи пазари - когато цените се определят без намесата на държавата и не се допускат значителни колебания в техните равнища, тогава икономическите субекти вземат рационални икономически решения за дълъг период от време. При наличие на инфлация, равнището на цените расте и в икономиката се извършват преразпределителни процеси.

4. Равновесие между вноса и износа и стабилността на валутния курс - нараства взаимозависимостта между стопанствата на отделните страни. Трябва да се отделя внимание на равновесието на международните стокови и капиталови пазари. Търговският баланс отразява състоянието на износа и вноса на стоки и услуги, а валутния курс - съотношението между националната парична единица и паричните единици на другите страни.

Инструментите, с които държавата въздейства за постигане на основните цели са:

1. Фискалната политика - осъществява се чрез използването на държавните разходи и данъчното облагане. Държавните разходи са част от бюджета на страната и определят дела на обществения продукт за колективно потребление. Държавното облагане въздейства върху развитието на икономиката чрез преразпределяне на доходи от домакинствата и формите в полза на държавата.

2. Паричната политика - регулиращо въздействие върху паричното предлагане. Централната банка взема решения за измененията в количеството на парите в обръщение и с това влияе върху лихвения процент, курса на акциите, валутните курсове и други.

3. Политика на доходите - регулиране на равнището на работната заплата и цените. Прекият и доброволен контрол върху равнището на РЗ и цените е един от най-спорните, защото пречи на свободното функциониране на пазарите и измененията на относителните цени. Тази политика е свързана и с реализирането на социални цели.

4. Външноикономическа политика - всички национални икономики са отворени и влизат в икономически връзки по между си чрез размяната на стоки и услуги и движение на трудови, капиталови и природни ресурси. Държавата провежда външнотърговска политика - политика на свободна търговия или политика на протекционизъм.

Включват тарифи, квоти, акции, мита и други, които ограничават или стимулират вноса и износа. Важна роля играе валутния курс. Той е цената на националната парична единица, изразена в паричната единица на другите страни и неговата роля е двустранна - отразява промените в платежния баланс на страната или влияе върху икономическите процеси вътре в страната.

За измерване на резултатите от функционирането на националната икономика се използват макроикономически показатели. Определят се чрез системата на националните сметки, която позволява информацията да се систематизира и да се обособят следните основни показатели за макроикономическа активност:

БНП, БВП, ЧВП, НД, ЛД и РД

Брутният национален продукт представлява изразената в парична форма стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени с национални ресурси за определен период от време, обикновено една година. Инфлацията променя цените и ги повишава. Икономистите правят начина на измерване нееластичен като използват индекса на цените, с помощта на който номиналния БНП се превръща в реален.

Брутният външен продукт характеризира изразения в парична форма размер на годишното производство на територията на дадена страна от всички икономически субекти независимо от националната им принадлежност. Разликата между БНП и БВП произтича от възможността производствените фактори да бъдат собственост на една страна, а да се използват в друга страна. БВП=БНП минус доходите на фирми и граждани, които работят зад граница - доходите на чужденците, които осъществяват дейност в границите на страната. Когато изброените доходи имат една и съща величина БВП и БНП са равни. Прието е, че БВП е по-точен показател за икономическа активност, защото отразява икономическите резултати на територията на дадена страна. Познати са два начина на изразяване на БВП: по текущи цени и в неизменни цени. БВП изчислен по текущи цени се нарича НБВП, когато се прави сравнение между БВП, произведен през два различни периода е необходима корекция с помощта на индекса на цените, който позволява да се премине от номинално към реално изражение на БВП. Показателят отразяващ измененията на средното равнище на цените на стоките и услугите се нарича дефлатор на БВП. За да се получи РБВП е необходимо НБВП да се раздели на дефлатора.
РБВП = НБВП . 100

дефлатор

Измерването на величината на БВП предполага:

= избягване на повторното пресмятане - изключват се междинните продукти и се включват само крайните продукти;

= изключване на т.нар. непроизводителни сделки и биват два вида: финансови сделки и продажби на вещи втора употреба;

Конкретната величина на БВП се определя с помощта на разходите и подхода на доходите. Първият доход е свързан с разходите, които крайните потребители извършват за покупката на обществения продукт, а втория - сумата на доходите създадени в икономиката.

Резултатът е един и същ, защото са две страни на една и съща сделка. Разходният подход включва сумата на разходите на домакинствата, частния сектор, държавата и външноикономическия сектор. Личните потребителски разходи (С) са разходите на домакинствата за предмети за лично потребление. Те са най-голямата част от съвкупните разходи. Състоят се от разходи за стоки с дълготрайна и недълготрайна употреба и разходи за услуги. Инвестиционните разходи I са разходите на частния сектор и включват разходи за машини, оборудване и измененията в стоковите запаси. Различават се чисти частни вътрешни инвестиции и брутни частни вътрешни инвестиции.

Държавните разходи G са разходите на държавата за покупка на крайни продукти от частния сектор, за покупки на производствени ресурси и за изплащане на РЗ на държавните служители.

Чистият износ (Xn) - отчита участието на националната икономика в международната търговия. Разходите за покупка на вносни стоки се изваждат от размера на БВП, тъй като са насочени към чужди производители и не са елемент на крайното му използване. Разликата между износа и вноса се нарича чист износ и той може да приеме както положителни, така и отрицателни стойности.
БВП = С + I + G + Xn

Доходният подход характеризира БВП като сума от доходите, създадени в икономиката за определен период от време. Включва:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Измерване на макроикономическата активност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.