Индустриален маркетинг


Категория на документа: Маркетинг


 Нежелана контактна аудитория – група, интересът на която фирмата се старае да не привлича, но е принудена да се съобразява с нея, ако тя проявява внимание (например, пресгрупите).
 Финансови контактни аудитории. Финансовите кръгове оказват влияние на способността на фирмата да получава капитал. Основните контактни аудитории на фирмата от сферата на финансите са: банки, инвестиционни компании, брокерски фондови борси, акционери. Фирмата може да постигне благоволението на тези аудитории, като публикува годишни отчети като дава отговор на въпроси, свързани с финансовата си дейност, като доказва своята финансова устойчивост.

 Контактни аудитории от средствата за информация. Това са организации, разпространяващи новини, статии и редакционни коментарии и др. Например, вестници, списания, радиа и телевизии. Фирмата е интересована средствата за масова информация повече и по-внимателно да осветляват нейната дейност.
 Контактни аудитории сред органите на държавната власт.
 Местни контактни аудитории. Всяка фирма влиза в контакт с местни контактни аудитории, например, индивидуални потребители и местни организации. Големите фирми често назначават специални сътрудници за работа с местното население. Една от главните задачи на тези сътрудници е да отговарят на въпроси на потенциалните и реалните потребители, да допринасят за решаване на насъщните им проблеми.
 Широка публика. Фирмата трябва внимателно да следи отношението на широката публика към своите стоки и своята дейност. Широката публика не е организирана сила, но образът на фирмата в очите на аудиторията се отразява на нейната търговска дейност. За да си изгради имидж на граждански отговорна фирма, ръководството ъ може да отдели средства за благотворителност, да разработи процедури за разглеждане на претенциите на потребителите.

 Вътрешни контактни аудитории. Това са сътрудниците на фирмата, мениджърите, членовете на съвета на директорите, доброволните помощници. За да информират и мотивират членовете на вътрешните си контактни аудитории големите фирми ги привличат в управлението, осигуряват участието им в доходите и печалбите, включват ги съвместно владение на собствеността. Мениджмънтът издава информационни бюлетини и прибягва до множество други форми на комуникация. Позитивното отношение на сътрудниците на организацията се предава и на другите контактни аудигории.
 Основни фактори на макросредата на предприятието.
 Демографска среда. Демографията е наука, изучаваща населението от гледна точка на числеността и плътността на разполагането му.
 Световен демографски взрив.
 Намаляване на раждаемостта в развитите страни.
 Остаряване на населението в България.
 Промени в семейството. Миграция на населението.

Икономическа среда. Освен самите индивиди, за пазара е важна още и тяхната покупателна способност. Общото равнище на покупателна способност зависи от равнището на текущите доходи, цени, спестявания, от достъпността на кредита. Покупателната способност зависи от икономическата ситуация в страната, от равнището на безработица, от стойността на кредитите. Ответната реакция на текущата икомическа конюнктура предизвиква по-внимателен подход при извършване на покупките. За да икономисат пари, много потребители купуват по-скоро евтини, отколкото скъпи стоки. Предприятията започват да произвеждат икономични варианти на своите продукти, а в рекламата се поставя акцент върху привлекателността на цените.

Природна среда.
 Дефицит на някои видове суровини.
 Поскъпване на енергията.
 Замърсяване на средата.
 Роля на държавата. Маркетинговите мениджъри следва да познават тези проблеми, за да имат възможност да получават необходимите за дейността на фирмата природни ресурси, без да нанасят при това вреда на околната среда. В този смисъл предприемаческата дейност се намира под силния контрол както от страна на държавните органи, така и от страна на влиятелните обществени групи. Бизнесът трябва да помога да се търси решаване на проблемите със снабдяване на материалните ресурси и енергия.
 Научно-техническа среда.
 Ускоряване на научно-техническия прогрес.

 Нарастване на инвестициите в НИРД. В развитите страни все повече средства се отделят за НИРД, техният дял в брутния вътрешен продукт (БВП) постоянно расте. В индустриалните страни за НИРД се отделят не по-малко от 2-2,5% от БВП. Фирмите, действащи в наукоемките отрасли на стопанството, инвестират в изследвания и разработки средно до 15-25% от реализацията на продуктите, а понякога и много повече, докато преди 15-20 години разходите не са превишавали 5-10%.
 Акцент върху модифицирането на продуктите.
 Роля на държавния контрол за производството на качествена и безопасна продукция.
 Политическа среда.
 Законодателство за регулиране на предприемаческата дейност.
 Културна среда.
 Твърда привързаност към основните културни ценности.
 Субкултури в рамките на единната култура.
 Промени във вторичните културни ценности.

 ПОВЕДЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ПРИ ПОКУПКА
 Потребителският пазар се състои от отделни лица и домакинства, купуващи или придобиващи стоки и услуги за лично потребление.

 Характеристики на купувачите. Най-голямо влияние върху извършваните от потребителите покупки оказват културните, социалните, личните и психологическите фактори.
 Фактори на културата. Културата е първопричината, определяща потребностите и поведението на човека. Детето от момента на раждането си усвоява базовия набор от ценности, предпочитания, маниери и постъпки, характерни за неговото семейство и основните обществени институти.
 Субкултура. Всяка култура включва в себе си по-малки елементи, или субкултури, които предоставят на своите членове възможност за по-конкретно отъждествяване и общуване със себе подобните си. Отделните субкултури със своите специфични предпочитания и забрани представляват религиозни групи, например, групи на православните, католиците, мюсулманите. Различават се и субкултури на хората, живеещи в определени географски райони.

Социално положение. Kласиte са сравнително стабилни групи в рамките на обществото, които се разполагат в йерархически ред и се характеризират със сходство в ценностните представи, интереси и поведение на техните членове.

 Социални фактори Поведението на потребителя се определя и от социални фактори, като референтни групи, семейство, социални роли и статуси.
 Референтни групи. Референтните групи могат да оказват както пряко (членски групи), така и косвено влияние върху отношенията или поведението на човека. Това са групи, към които индивидът принадлежи и с които той взаимодейства – семейство, приятели, съседи и колеги в работата. Първичните групи обикновено са неформални. Освен това, човек принадлежи към редица вторични групи, които, обикновено, са по-формални и взаимодействието с които не носи постоянен характер. Това са различни обществени организации от типа на религиозните обединения, профсъюзите и др. Влияние върху индивида оказват и групи, към които той не принадлежи. Аспирационната група е група, към която човек иска или се стреми да принадлежи.
 Семейство.
 Социални роли и статуси. Ролята представлява набор от действия, които очакват от индивида обкръжаващите го лица. Всяка от ролите, които се изпълняват от личността, така или иначе влияе върху нейното потребителско поведение. Всяка роля съответства на определен статус, отразяващ степента на нейната положителна оценка от страна на обществото.

 Лични фактори. Върху решенията на потребителя оказват влияние и неговите лични външни характеристики, особено такива, като възраст, етап на жизнения цикъл на семейството, професия, икономическо положение, начин на живот, тип на личността и представата за самия себе си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален маркетинг 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.